На пазара излезе новата книга на Михаил Лежепеков "Как да управляваме съдбата си"
12.02.2010
Влиянието на тренингите за изразяването на емоциите върху реактивната тревожност и някои показатели на вегетативните функции в организма.
Автор : Ангелина Михайловна Лежепекова
Дата и място : Естония, Талин, януари 2006 г.
Резюме : Целта на изследването е да се оцени влиянието на психологическите тренинги, разработени в програмата «Екология на човека» за изразяване на емоциите върху показателите на реактивната тревожност и някои показатели за физиологичното състояние (кожно-галваничната реакция, честота на сърдечните съкращения и артериалното налягане).
Поставят се следните задачи:
1. Да се проведе психодиагностика на пациентите.
2. Да се изследва степента на влиянието на тренингите за влиянието на емоциите върху някои показатели на психофизиологично състояние на организма - реактивна тревожност, честота на сърдечните съкращения, кожно-галванична реакция, артериално налягане.
3. Да се оцени динамиката на показателите на реактивната тревожност, кожно-галваничната реакция, честотата на сърдечните съкращения и артериалното налягане преди и след прилагане на тренингите за изразяване на емоциите.
4. Предполага се, че приложените тренинги за изразяване на емоции ще окажат положително влияние върху показателите на реактивната тревожност и изследваните от нас показатели за физиологичното състояние (кожно-галваничната реакция, честотата на сърдечните съкращения и артериалното налягане).
Съществуват редица изследвания, които потвърждават, че потискането или сдържането на негативни емоции, предизвикани от стресова ситуация , може да бъде вредно за здравето (Kune et al. 1991; Gross and Levenson 1997; Solano et al. 2001, 2002; Nyklicek et al. 2002; Myers 2000). В същото време, има свидетелства за това, че проявяването на емоции (emotional expression) оказва положително влияние върху човешкото здраве.
Според някои изследователи, чувства като обида, гняв, страх или съжаление, частично съдържат и неосъзнат компонент, който дава дълготрайни отражения и се задържа като състояние на напрежение в тялото. (Gendlin 1968, 1984; Greenberg and Safran 1987). Стресовата ситуация съхранява своята актуалност чрез тези задържани или неотреагирани емоции, като дейността на хипоталамуса, и ядрата на вегетативната нервна система в мозъчния ствол и ендокринните жлези се активират. Това поражда продължително влияние на хормоните на стреса (адреналин и други физиологично активни вещества), които имат многостранен ефект и засягат дейността на всички органи и системи.
Установената взаимовръзка между изразяването на травматични преживявания и съответната физиологична симптоматика (Pennebaker, Barger & Tiebout 1989) предполага, че колкото повече са изразени емоциите, толкова по-добре се чувства човек, тъй като при по-голямо освобождаване на напрежение - следва по-ефикасна работа на регулаторните системи в организма.
Целта на настоящо изследване е да се оцени влиянието на някои психологочески тренинги, разработени в «Екология на човека» за изразяване на емоциите върху показателите на реактивната тревожност и някои показатели за физиологичното състояние (кожно-галваничната реакция, честотата на сърдечните съкращения и артериалното налягане).
В изследването са използвани следните психодиагностични методики:
1. «Скала на рейтинга на стресовата устойчивост и социална адаптация» (Holms, Rahe).
2.«Въпросник на Бък».
3.«Скала на реактивна и личностна тревожност» (Ч. Д. Спилбергер, Ю. Л. Ханин).
Методи за оценка на вегетативна реактивност:
1.Кожно-галванична реакция (Използван е чувствителен галванометър, ф-ма «Медикор»).
2.Реакция на сърдечно-съдова система.
3.Артериално налягане.
4. «Въпросник за проява на признаци на вегетативни явления» (Синдром на Вегетативна Дисфункция).
Изследвани лица:
В изследването участваха 49 души (37 жени и 12 мъже) на възраст между 16 и 64 години. Средна възраст на участниците е 41 години.
От анализа на попълнения от изследваните лица въпросник за автоанализ на личен стрес «Скала на рейтинг на стресова устойчивост и социална адаптация» (Holms, Rahe) се установи, че:
16 души (32.6%) са имали през последните 2 години стресови състояния, оценени по предвидената скала със средна стойност 218 точки, което съгласно нормативните данни съответства на средно ниво на стресово натоварване;
за 21 души (42.9%) средната стойност беше 454 точки,
и за 12 души (24.5%) средната стойност беше 1095 точки. Тези стойности отговарят на високо ниво на стресово натоварване.
Съгласно нормативните данни, при сума от 300 и повече точки се увеличава вероятността от възникване на психосоматичнозаболяване - до 90%, защото индивидът е близко до фазата на нервното изтощение. В тези случаи се препоръчва да се предприемат мерки за нормализиране на състоянието или да се потърси помощта на психолог.
Образователният център “Екология на човека” е организация, в която се практикува методът на духовно-емоционално освобождаване от страха на М.М. Лежепеков (В. В. Иванов, В. Г. Тактаров, Е. А. Орлова, Н. С. Костина, К. П. Тизенгаузен Биологически, социални и психологически проблеми на човека: опит на оказване на специализирана помощ и перспективи. - Модернизация на руското общество и социално образование - Материали на 5-ия Общоруски социално-педагогически конгрес, г.Москва, 6–7 юни 2005г./Под общата редакцията на член-кореспондент на РАН В.И. Жуков - М.: РИЦ «Эрика», 2005. – С. 244-247). Методът позволява образователни форми на работа, които включват теоретическа и практическа част, индивидуални консултации и занятия в групи, като последните представляват специално разработени психологически тренинги за вербално и невербално изразяване на емоции.
Психологическите тренинги, приложени по време на изследването, бяха насочени към изразяване на негативни преживявания и чувства, като обида, гняв, страх, съжаление и други, които частично се задържат като състояние на напрежение в тялото. Като правило, тези негативни емоции са предизвикани от минали стресови ситуации или конфликти, или от спомените за тях, а също така от очакване за нежелани или заплашващи събития, които могат да се случат. Предполага се, че вербалното изразяване на негативни емоции чрез тези тренинги ще позволи на човека да се освободи от напрежението, свързано със спомените за неприятните събития, с потискането им, или с очакването за нежеланите събития.
Целта на участниците в семинара е да изразят негативните преживявания и чувства, да разберат характера на собствените си емоционални проблеми.
В хода на семинара изследваните лица са участвали в 4 тренинга.
Тренинг 1.
Название: “Очи в очи”. “Жизнен конфликт”.
Тренинг 2.
Название: “Страх от заболявания на вътрешните органи”.
Тренинг 3.
Название: “Очи в очи. “Страх от събития, които могат да се случат”.
Тренинг 4.
Название: “Вик”.
За обработка на данните от изследването се използва дисперсионен анализ (One-way ANOVA - повторително измерване), множествен регресионен анализ, дискриптивна статистика и корелационен анализ.
1.“Въпросник на Бък”.
Средното ниво на депресия за групата е 11.00 (Таблица 1). Съгласно нормативните данни, за групата е характерно леко ниво на депресия от ситуативен или невротичен произход.
2.“Скала на реактивна и личностна тревожност” (Ч.Д.Спилбергер, Ю.Л.Ханин) – (Личностна тревожност).
В нашия случай средното ниво на личностна тревожност за групата съставлява 50.1 (Таблица 1). За тези хора е характерна емоционална реакция на опасност. Те възприемат повечето от ситуациите като заплашващи и реагират на тях със състояние на тревога, която може да съответства или не на степента на опасност. Емоционалните процеси (страх, безпокойство, притеснения), съпровождащи устойчивото състояние на тревога, могат да предизвикат промени в организма на човека: в нервната система, в дейността на сърдечно-съдовата система, дихателните органи и храносмилателния тракт.
3.«Въпросник за проява на признаци на вегетативни явления».
Средното ниво на показателя на вегетативните промени в изучаваната група е 30.8 (Таблица 1). Данните сочат, че за групата е характерен синдром на вегетативна дисфункция (СВД).
За проверка на хипотезата беше приложен дисперсионен анализ (оne-way ANOVA - повторително измерване), който показа значими разлики в нивата на зависимите променливи- преди и след прилагането на тренингите за изразяване на емоции (Таблица 3).
1.“Скала на реактивна и личностна тревожност” (Ч.Д.Спилбергер, Ю.Л.Ханин) – (Реактивна тревожност).
А) Преди тренингите, средното ниво на реактивната тревожност се характеризираше с 26.7 точки (Таблица 2), което съответства на умерена реактивна тревожност. За това състояние е характерно напрежение, безпокойство, нервност, които се съпровождат с активацията на симпатикусовия дял на вегетативна нервна система. Това емоционално състояние предизвиква промяна на пулса,кръвното налягане, разширяване на зениците, повишаване на потоотделянето, зачервяване на кожата и други.
Б) Средното ниво на реактивната тревожност след тренингите се характеризираше с 15.5 точки (Таблица 2). Дисперсионният анализ (оne-way ANOVA – повторително измерване) показа значими разлики в нивата на реактивната тревожност преди и след тренингите за вербално изразяване на емоции (F(1,48) = 63.62 p < 0.0000, - Таблица 3).
2.Кожно-галванична реакция.
КГР средно за групата е 7.9 кг. преди участие в програмата, и 5.2 кг. след участие в програмата за изразяване на емоции (Таблица 2).
При състояние на тревога се активира симпатикусовия дял на ВНС, което се съпровожда и с промени в кожно-галваничната реакция (изпотяване на дланите, повишаване на потоотделянето). При стресови и тревожни състояния електрическата активност на кожата се явява надежден индикатор на емоционалното състояние на човек. Величина на КГР определя нивото на емоционалната напрегнатост. След процедурите за изразяване на емоции чрез описаните тренинги, значително се намалиха показателите на кожно-галваничната реакция (F(1,48) = 97.52 p по-малко от 0.0000, - Таблица 3).
3.Честота на сърдечни съкращения.
Честота на сърдечните съкращения средно за групата е 81.7 удари в минута преди участие в тренингите и 73.5 удари в минута след участието в тренингите за изразяване на емоции (Таблица 2).
Активизацията на симпатикусовия дял на ВНС се съпровожда с учестяване на сърдечната дейност. ЧСС е обективен показател за степента на емоционално напрежение. Тренингите за изразяването на емоциите оказаха значително влияние върху показателите на честота на сърдечните съкращения, като ги намалиха (F(1,48) = 131.78 p по-малко от 0.0000, - Таблица 3).
Артериалното налягане се явява един от показателите на активацията на симпатикусовия дял на ВНС при тревожни и стресови състояния.
4. Систолично артериално налягане средно за групата е 131.8 mmНg преди и 123.5 mmHg след участието в програмата за изразяване на емоции (Таблица 2).
Откритите разлики в показателите на систолично артериално налягане преди и след тренингите са значителни. (F(1,48) = 152.86 p < 0.0000, - Табл.3).
5.Диастолично артериално налягане средно за групата е 81.4 mmHg преди и 75.3 mmHg след участие в програмата за изразяване на емоциите (Таблица 2).
Тренингите за изразяването на емоции оказаха значимо влияние върху показателите на диастолично артериално налягане, като ги намалиха ( F(1,48) = 210.40 p < 0.0000, - Табл.3).
Приложените тренинги за изразяване на емоции оказаха значително влияние върху изследваните показатели на реактивната тревожност и показателите за физиологичното състояние (кожно-галваничната реакция, честотата на сърдечните съкращения и артериалното налягане), като в голяма степен намалиха тревожността и признаците на повишен симпатикусов тонус.
Резултатите, получени от корелационния анализ, показаха съществуване на връзка между вегетативните промени и активацията на симпатикусовия дял на вегетативна нервна система, изразена чрез показателите на ЧСС, САН и ДАН, измервани преди тренингите за изразяване на емоции (r=0.55, r=0.48 и r=0.46, при р<0.05). Съгласно данните от множествен регресионен анализ вегетативните промени влияят върху честота на сърдечните съкращения (р<0.000), систолично артериално налягане (р<0.001) и диастолично артериално налягане (р<0.001)
Според получените резултати, вегетативните промени влияят върху показателите на ЧСС, САН и ДАН след участието в процедурите за изразяване на емоции (Табл.10,12,14).
Корелационният анализ показа, че след тренингите за изразяване на емоции, се промени степента на връзка между вегетативните промени и показателите на ЧСС, САН и ДАН (r=0.50,r=0.41 и r=0.46, при р<0.05).
Влиянието на вегетативните промени върху показателите на ЧСС, САН и ДАН след прилагането на тренингите за изразяване на емоциите, се обяснява с това, че за възстановяване дейността на сърдечно-съдовата система не е достатъчно това количество време, което беше отделено за програмата (2 дни), в сравнение с вегетативните промени, настъпили и довели до синдром на вегетативна дисфункция, вследствие трайна амортизация на организма, предизвикана от стрес и психоемоционално напрежение. Трябва да се вземе предвид средната възраст на И. Л. (41г.) и предположението, че стресовите ситуации, реакцията на тях, а също така депресивните състояния и високата личностна тревожност, открити в изследваните лица, въздействат върху организма за много по-дълъг период от време, отколкото двудневната програма за изразяване на емоции. Особено значение имат високите показатели на личностната тревожност (средно за групата - 50.1), при което е характерно наличието на постоянно състояние на тревога, вследствие на което настъпват промени в организма на човека: в нервната система, в дейността на сърдечно-съдовата система, дихателните органи и храносмилателния тракт.
Изводи :
Посоченото изследване практически потвърди ефективността на една от програмите, разработени в международния център “Екология на човека”, то показва положителното влияние на психологическите тренинги за изразяване на емоции, върху показателите на реактивната тревожност, кожно-галваничната реакция, честота на сърдечните съкращения, систолично артериално налягане и диастолично артериално налягане.
За да се възстанови и да се запази здравето на човека е необходимо да се промени целият начин на живот, начин на мислене, особено начинът на възприемане на стресовите ситуации, което е свързано с когнитивното им тълкуване от индивида. Като следствие на това е възможно да се промени хроничната активация на вегетативните реакции и съответно да се намали рискът от психосоматичните заболявания. Всичко това изисква време и до голяма степен информираност относно вредните за здравето прояви и въздействия на стресови и тревожно-депресивни състояния. Необходими са специални образователни програми в тази насока.
На първо място, необходими са профилактика и трениране на навиците за самопомощ при тежки стресови ситуации. Необходимо е да се подобри физическото здраве чрез отстраняване на психоемоционалните причини за заболяванията, осъществяването на програми за предупреждаване на депресии, тревожни състояния, стресове, ориентирани преди всичко към групите с повишен риск и разработени според конкретните им потребности. Необходими са програми за безстресов начин на живот.
За решаването на тези задачи в международния център “Екология на човека” са разработени специални програми, които включват теоретичен и практичен курс “Екология на емоциите”, тренинги за вербално и невербално изразяване на емоции, индивидуални консултации, програми за студенти на висши учебни заведения. Тези програми се използваха в Московски Педагогически Държавен Университет, в Университет на името на Дашкова, в Руски Държавен Социален Университет, в Международен Независим Еколого-Политически Университет, в Корекционо образователно училище №385 за умствено изостанали деца, както и в Комитета за социална защита на населението на гр. Москва (ЮАО).
Сайта е създаден от 2p web design studio
Всички права запазени Михаил Михайлович Лежепеков 2009